На третата година от мандата си правителството призна, че големите проекти в транспорта, енергетиката и околната среда за няколко милиарда евро закъсняват сериозно, както и усвояването на свързаните с тях пари от европейските фондове. "Трябва да се ускори работата по всеки от проектите и затова са необходими промени в Закона за държавната собственост, за концесиите и за черноморското крайбрежие, които да помогнат да се въведе публично-частното партньорство и да се насърчи инвеститорският интерес", каза премиерът Сергей Станишев.

Промените в Закона за концесиите предвиждат възможност с процедурата за концесия да бъде поставено и условието за участие на държавно или общинско дружество като партньор на частния инвеститор. Сегашният закон не допуска подобни сдружения, което пречи на създаването на смесени дружества. Според директора на дирекция "Инвестиции" в Министерския съвет Цвета Каменова промените ще позволят на държавните компании да влизат в договореност с частни инвеститори при ясни условия. Според транспортното министерство с конкурс ще се избира частният партньор на държавната фирма и новото смесено дружество ще получава концесията.

Обсъжда се възможността максималният срок за концесията от 35 години да бъде увеличен. По предложение на транспортното министерство ще бъде направени корекции и в Закона за държавната собственост, които ще позволят да бъде удължен срокът за наемането на имоти - държавна собственост.

Докладът на междуведомствения Съвет за координация и контрол на изпълнението на инфраструктурните проекти предлага да бъдат приоритетно ускорени онези, които са финансирани от програма ИСПА и сроковете им изтичат до 2010 г. Сред най-изоставащите са строежът на магистрала "Люлин"; отсечката Любимец - Харманли на магистрала "Марица"; модернизацията на жп линията Пловдив - Свиленград; строежът на втори мост над Дунав при Видин - Калафат; изграждането на пречиствателни станции за отпадни води в Стара Загора, Димитровград, Хасково, Благоевград, Пазарджик, Созопол и Бургас, както и депата за битови отпадъци в Монтана, Силистра, Созопол, Златица, Смолян и Харманли. Според правителствения отчет буксуват модернизацията и изграждането на сероочистващи инсталации в ТЕЦ"Марица-изток 2", рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3", строителството на нова мощност в комплекса и др.

Докладът на съвета посочва като причини за закъснението тромавите отчуждителни процедури, лошото качество на предпроектните проучвания и книжата за търговете, както и слабия контрол върху процедурите.

Документът е най-критичен към състоянието на проектите в министерствата на Петър Мутафчиев и Асен Гагаузов. Проектът за "Люлин" върви много добре и вече се подготвя допълнително споразумение с изпълнителя, отсечката ще е готова до средата на 2009 г., контрира регионалният министър. Той обеща дотогава да бъде завършена и отсечката Стара Загора - Карнобат от магистрала "Тракия".

Транспортният министър пък се похвали с концесиите за летищата във Варна и Бургас, пристанищата "Леспорт" и Свищов и допълни, че в момента се избират инвеститорите за порт Лом и летищата в Русе и Горна Оряховица.

Екоминистърът Джевдет Чакъров не остана по-назад и обяви, че ведомството му има готовност да приеме проекти за 500 млн. евро за пречистване на водите и за отпадъците. Той обеща да бъдат изградени пречиствателни станции за отпадни води по цялото Черноморие, които да обслужат нуждите на инвеститорския строителен бум. Пари за тях има, искаме общините да представят проекти, прикани Чакъров, който дежурно повтори опасението, че София може да загуби отпуснатите 48 млн. евро по водния проект. Чакъров потвърди също, че България може да изгуби 70 млн. евро от ИСПА за сероочистките в ТЕЦ "Марица-изток 2", където беше обявена повторна процедура за изпълнител.

Същевременно в Брюксел неправителствени организации включиха АЕЦ "Белене" и още пет инфраструктурни проекта у нас сред топ 50 на най-вредните икономически и екологично проекти в Централна и Източна Европа, за които ще отидат 10 млрд. евро от европейския бюджет. Според екоорганизацията "Приятели на Земята" и мрежата за мониторинг на международните финансови институции в Централна и Източна Европа "Банкуоч" тези проекти са вредни за природата, икономически неиздържани, не отговарят на европейското право или срещат обществена съпротива.

Най-проблемен сред българските е АЕЦ "Белене", каза Анелия Стефанова, координатор на "Банкуоч". Марта Стокиевич от "Приятели на Земята" обясни, че целта не е да се блокира еврофинансирането за страните в региона, а проектите да бъдат променени. Според организаторите трите най-вредни проекта, одобрени за финансиране от структурните и кохезионните фондове, са магистралите "Виа Балтика" в Полша, Виена - Бърно в Чехия и депо за отпадъци в Полша.

Европейски неправителствени организации обявиха в Брюксел АЕЦ "Белене" и още пет инфраструктурни проекта у нас (виж карето) сред топ 50 на най-вредните проекти в Централна и Източна Европа, за които ще отидат 10 млрд. евро от бюджета на ЕС. Според екоорганизацията "Приятели на Земята" и мрежата за мониторинг на международните финансови институции в Централна и Източна Европа "Банкуоч" тези проекти са вредни за природата, икономически неиздържани са, не отговарят на европейското право или срещат обществена съпротива.

Най-проблемен сред българските е АЕЦ "Белене", каза Анелия Стефанова, координатор на "Банкуоч". Марта Стокиевич от "Приятели на Земята" обясни, че целта не е да се блокира еврофинансирането за страните в региона, а проектите да бъдат променени. Според организациите трите най-вредни проекта, одобрени за финансиране от еврофондовете, са магистралите "Виа Балтика" в Полша, Виена - Бърно в Чехия и депо за отпадъци в Полша.

Източник: www.dnevnik.bg